Бараката над подземието на Смит.

След малката ни спречка с Никол реших да се разходя до бараката .... Най-накрая стигнах.
- Спокойно жива и здравичка си е ! - Казах аз силно.
Пред мен се появи Лексия.
-Доста си се постарала да объркаш закуската си ! На кръстопътя тя дори не помнеше как се казва ! .... Трябваше доста неща да й изясня за да приеме зделката .. - добавих.
- Хммм както винаги си много добра с лъжливите зделки. За това се отакзах от тази си работа.... - каза ми Лексия.
Погледнах я и се усмихнах учтиво и фалшиво.
-И ти ли разглеждаш? - попитах.

-Ооо аз въобще не се притеснявам за Нанси! Тя е голяма вече или по-скоро да кажа древна!
Трябва да е по мъдряла .... - казах докато оглеждах бараката
- Аз винаги се старая сестро, винаги! - отправих поглед към нея.
- И да, да разглеждам ... Искам да ис припомня малко старото време - усмихнах се аз.
Обиколих бавно около бараката. Докоснах я и си припомних нощта в която вещиците ни проклеха...

Измъкнах се от Раян, Джейк и Клаудия и им казах, че отивам вкъщи за да си почивам. Но не отидох вкъщи а на един купон на сестрите Смит. Стори ми се интересно и се отбих при тях. Купона щеше да бъде в подземието на имението им, а то си беше супер голямо. Даже се чудех как ще го намеря. Качих се на едно такси и то ме стовари точно пред имението им. Слязох и се запътих към огромната къща. Забелязах Нанси Смит ..
- Ейй, Нансиии! - провикнах се аз и започнах по бързо да се движа
Тя ме видя и ми кимна.
- Идвам на купона, Смит!
Нанси само ми се усмихна и тръгна на някъде.
- Добре, явно искаш да те проследя. - тръгнах след нея

Нанси навлизаше в гората, а аз се чудех защо я следвам още.. едва ли щеше да ходи на купона. Спрях се аз и се провикнах отново.
- Ей, чакай!
Но Нанси продължаваше да върви.
- Смит.. нали имахме сделка. Като дойда на купона да ми продадеш малко .. сещаш се.
Нанси се обърна и се усмихна почти фалшиво.
- Е .. ? Нося пари, Нанс. - извадих пачки от дънковия ми джоб и го размятах пред нея.

Пристъпих по близо до нея,но нямаше защо. Тя с мигновена скорост стигна до мен, грабна парите даде ми пакетчето и каза само, че това е най-хубавата, защото още съм нова. И.. изчезна!
- Благодаря! - провикнах се , но тя вече я нямаше.
- Сега .. ? - зачудих се какво да правя. Реших да тръгна по пътеката по която тръгна Нанси. Е поне успях да видя на къде отива.

- O, моля те... Виж я колко е объркана гораката ! Ще се позабавлявам малко ... - усмихнах
се и дръпнах ръката си от нея ...По едно време дойдоха едни спортистчета и аз се
апътих за малко флирт..
-Еее момчета какво ми носите ? - казах аз и се засмях леко
- Носим алкохола ! - отговориха ми
Имаше един рус и синеок . Усмихнах му се и започнах да флиртувам
с него.
-Наистина ли, Мат ... боже това е много смешна история .- смеейки се .

Бях се напушила с най-силните, но точно тук щах да срещна Смит, а те са даже по зле.. Доколкото знам Нанси беше най-добрия дилър в околноста.. Дори веднъж ми беше дала някаква страхотна.. Оттогава идвам тук. Бях се сприятелила с Ребека, а сега имаше купон. Почуках на вратата.
- Хей, Ребека! Разбрах, че има Smith's party И реших да се накефя на вас .. Може ли да вляза?
Ребека ме пусна.
- Къде е Нанси ? Трябва ми малка доза ;п..

Бях се "сприятелила" с тази Калудия или "Клоди" само за да рабера подробности около Кастро.
Както казват "Дръж приятелите си близо, враговете - още по-близо."
- Хеей ... ааамм не знам къде е Нанси, но ще ти кажа ако я видя . - после се усмихнах фалшиво
и изчезнах на някъде ... някъде където тази досада нямаше да ме намери.
- Боже тези двете Кастро и Гонзалез са тооолкова досадни - измъмрих аз. Видях Никол до
едно дърво. Наблюдаваше как Лексия флиртуваше с някакво спортистче.
- Тези са й слабостта - руси, синеоки, спортисти.
Тя ме погледна за кратко и пак върн апогледа си към Лексия.
- Виж сега .. нямам намерение да ставаме най-добри приятелки ... просто трябва да се изтърпим
докато проблема с тези Кастро се реши. И между временно имаш ли някакв аинформация, защото
тази досадната Гонзалез нищо не казва, а и като говорим за нея - търси те ! Иска "малка доза" ..
Погледнах я цинично ...

Пробвах стоката която ми беше дала Нанси. Хареса ми и тръгнах по дългата пътека по която беше тръгнала Смит. Щях да и искам малко, но се сетих, че нямам пари в себе си.
- Какво пък биваме в пазарлъците. Ще измислиш нещо, Амора. - казах си уверена и стигнах до барака
- Клаудия? Какво правиш тук? - видях, че Ди беше пред бараката на Смит. Първоначално си помислих, че ми се привижда, но не беше така. Наистина беше Клаудия. Тя ме погледна и се усмихна.

Я иж ти кой бил тук.. Амора..
- Здравей!! Просто търся необходимата доза .. Да се надявам Нанси да я достави, пък и им ало купон.. Ами ти?? Ами, забога, какво правиш тук ??
Не можех да повярвам на очите си .

Не вярвах на очите си .. Клаудия започна да ми говори нещо, почти нищо не и разбрах. Накрая само ме попита какво правя на този купон.
- Същото като теб.. леле само да научи Джейк къде си!! - засмях се тя ме погледна гадно.
- Окей,мацка няма да казвам .. е сигурно де! - усмихнах се и отворих врата на бараката.

Запътих се на някъде в гората за да се отърва от досадата Гонзалез. Единственото което чаках беше момчето Кастро за да го заведа при сестрите ми. Изведнъж мислите ми замръзнаха на място усетих го. Да усетих дъхът му по врата ми. Той бе дошъл. Дааа Марк си бе дошъл. За секунда се обърнах и го погледнах в очите след това го целунах страстно и той отговори на моята целувка с още по-страстна.
- Ти дойде - прошепнах аз.

Не отговорих. Нееее .. нямаше нужда . Хванх я през кръста и тръгнахме кум езерото до водопада . Разбрах, че тя иска да се махне от тук.
- Липсвах ли ти ?
Погледнах в дълбоките и сини очи. Продължихме по пътя към езерото.

Бях пред бараката на Нанси, отвътре се чуваше страшна музика и гласове. Явно имаше доста хора. Чудих се как още бараката не е паднала над главите им. Видях, че Клаудия тръгна на някъде, но не ми се занимаваше да я следвам и просто дръпнах дръжката и отворих бараката. Наистина имаше доста хора, беше препълнено.
- Уха.. - рекох си
- Нанси, не си губи времето - огледах се и видях Нанси да стои до бара (ако можеше да се нарече така) .. застанах срещу нея.

Ъхх тази Кастро пак е тук . От тези двете няма отърване. Тя застана срещу мен. Реших да не започвам разговор така или иначе Марк щеше скоро да ми донесе скоча . Тя ме следваше сякаш иска да ми каже нещо или пък аз трябва да и кажа нещо.... Бях на границата да я попитам " Какво по дяволите искаш от мен ? ", но се сдържах защото усетих устните на Мрак на врата си. Той дойде до мен и аз взех скоча като отпих една голяма глътка. Усещах, че Кастро всеки момент щеше да каже нещо .

Явно на Нанси не й се говореше .. да тя си беше такава, всички да й бяха в краката иначе нямаше да се казва така. Че коя съм аз да й говоря и изобщо да съм на нейното парти. Видях, че приятеля й е тук, но аз дори не знаех, че има такъв. Мислех си, че ще си умре самичка. Леко се засмях, тя се обърна към мен и само ме погледна предизвикателно. Сякаш с поглед иска да ме попита " КАКВО ПРАВЯ ИЗОБЩО ТУК"
- Нанси.. - започнах бавно като се стремях да я гледам право в очите. Тя само ме погледна отново и отмести поглед от мен, като започна да се целува с гаджето си.
- Знаеш ли, зарежи .. няма значение. - отидох до "бара" и си поръчах едно мартини.

Върнахме се след малката разходка в бараката. Нанси отиде до "бара" и ме изчака да онеса скоч. Скоро се върнах и я целунах по врата. Тя взе скоча от ръцете ми и отпи една голяма глътка. след това я целунах. Едно момиче отсреща явно искаше да говори с Нанси. Аз и прошепнах мръсните ми планове за след като се приберем и я оставих да говори с онова момиче.

Седнах на един висок стол до "бара" и бавно си пиех мартинито. Бях гладна и явно за това толкова лесно се напих. Всичко ми се въртеше, но знаех какво правя и къде съм.
- Ей ти.. - викнах срещу бармана
- Още едно от това - посочих празната чаша от мартинито ми.
Бармана само кимна и започна да го прави. Погледнах към Нанси тя продължаваше да се занася с приятеля си и се смееше много високо, сякаш нарочно го правеше или пък не...

След като чух плановете на Марк се подсмихнах леко . И тъй като след около час, два ще изгрее слънцето реших да говоря преждевременно пияната Кастро.
Отидох при нея а тя всеки момент щеше да падне от стола. Затова не ги обичам тези, коикто не пият известно време и някоя вечер отиват на някой купон и се напиват, повръщат и на следващата сутрин имат махмурлук. И така един път на месец. Много са ми смешни... И след като имат махмурлук се мислят за много готини ами аз какво да кажа като всеки ден имам махмурлук....
- Какво ? -попитах я.

Видях, че Нанси се доближи до мен започна да ме оглежда ... почуствах се много неприятно не обичам да ме зяпат и особено момичета на нейното ниво Бог знае какво си мисли за мен. Ама не съм от хората които ще тръгнат да се интересуват какво мислят другите за мен. Просто не ме засягат.. тя гледа,гледа и най-накрая ме попита едно просто "какво?" зачудих се ..
- Какво, какво? - засмях се без причина
- Някой да те е викал? - повиших малко тон ставайки от стола

Подсимханах се леко и я погледнах толкова беше добричка.
- Ти ме повика .. помниш ли ? Или си искала като се напиеш за първи път да е доста яко ?- засмях се.
- Хайде по-бързо - подканих я след минута в, която тя не бе схванала какво и бях казала. Запалих една цигара и зачаках .

Започна да се прави на важна... ама разбира се. Каза нещо, но изобщо не я слушаш, защото честно казано ми беше безинтересно изобщо тя и това парти, само се изправих и рекох просто.
- Зарежи! - доближих се до нея..
- Отивам си.... един съвет, ако ще правиш парти...... го направи по интересно следващия път! - засмях се и излязох от бараката й