История направена от Клаудия Гонзалез/ Miss Вiiкs Geoрgиеwа

Част 1:

Един ден аз просто реших да се разходя до гората. Там беше доста светло, но страшничкоо . Но аз обичам приключенията и затова отидох. Докато се разхождах до мен мина най-добрата си приятелка, но изобщо не ме забеляза, дори ме бутна. Почувствах се ужасно, затова започнах да плача. Не си и представях, че момичето, с което се знаем от бебешории, ще ме избегне. Идеше ми се да й кажа "ей, кучко. Казва се едно "Здрасти".. !!". Светът за мен свърши от този ден. Понеже имаше пейки, седнах на една от тях, свих си краката и запчнах да плача. Покрай мен мина едно момче и то се спря. Каза ми:
- Хей, защо плачеш?
Аз му разказах и той седна до мен. Той отвърна:
- Няма нужда да плачеш. Не й обръщай внимание и точка!! Аз се казвам..
Каза си името, запознахме се и започнахме да се разхождахме. С часове се разхождахме и накрая се оказа, че е върколак. Той ме захапа и аз също се превърнах в такъв. Влюбих се в това момче, но то ме използваше, само за да ме превърне. Животаът ме разочарова още повече!! Чудех се защо въобще живея. Толкова бях западнала, че дори вкъщи не се прибирах. Може би вече 2 дена не се прибирах. Седях на едно и също място-гладна и жадна. Това не ме вълнуваше. Беше слънчев ден и седях със свити крака със сълзи в очите. Едно момиче седна до мен. Аз не говорех. Тя ме попита проблем ли е, че е седнала до мен, но аз и отвърнах, че не е проблем. Попита ме как се казвам и аз и отговорих с въпрос как тя се казва. Каза ми името си и ме попита защо плача. Аз и казах, че последните дни са ужасни за мен и тя каза, че и при нея е така. Вярвах на това момиче. Ето, че намерих сродна душичка. Беше ми приятно да си говоря с нея. Е, да се надяваме да не направи същото като онова момче. След това.......
(Следва продължение.. )

» Къщата на Клаудия Гонзалез..