Един страховит ден..

На гробищетооо и вкъщата на Клаудия

Беше 20 октомври моята най-лоша дата. Никога не ми върви тогава! На тази дата моят баща почина преди 3 години,но ето още една мъчителна година измина.
Бях облечена в черно с вързана коса и черни очила. Попитах моята приятелка Ди дали би желала да дойде с мен до гробището. Тя не ми отказа и на следващия ден отидохме. Брат ми беше тогава извън града .. а Раян на работа. Клаудия беше облечена с черни дънки и черна тениска с жилетка отгоре. Носехме красив букет от различни цветя. Стигнахме до гроба на баща ми .. аз клекнах до него и започнах да му говоря,че всичко вкъщи е добре .. че брат ми успешно е завършим училище. Казах му също така й за Раян .. знаех,че той ако беше до мен щеше да се радва много. Беше ми много тъжно - наведох се и една сълза падна от окото ми. Ди започна да чисти гроба, а аз сложих цветята.

Този ден, на 20 октомври. Мразя този ден! И Амора го мразеше. Разбрали се бяхме да дойдем тук, на гробището, защото трябваше да посетим баща й и моя. Аз бях в траурно облекло и до колкото си спомням и Амора беше така. Стигнахме до гроба на баща й. Тя започна да разказва на баща си за всичко, свързано с живота й, а аз разчиствах. Наистина от доста време не бях идвала тук и ми беше мъчно. След като оправихме гроба аз казах на Амора, че ще отида при татко. Стигнах до гроба ми и пролях милиони сълзи. Плачех и му говорех.
- Таткоо ;(( . Защо ни остави??
Разказах му всичко и се късах от плач. Толкова ми липсваше, че ми идеше да се самоубия. Амора също беше много, много тъжна. На 20 октомври и моя баща беше починал, и на Амора, затова я мразехме тази дата. Спомням си, че..

Горе долу след 20 минути тя каза,че отива на гроба на баща си ..
- Извинявай! Аз напълно забравих за баща ти .. ( още повече се натъжих ) тя се обърна и тръгна към гроба. Стигна до гроба и видях,че плачеше. И аз бях така .. спомням се че тук се запознахме. На погребенията ... Баща ми нямаше много приятели тук. На погребението дали имаше и 30 човека. Това ме убиваше,който поканихме с брат ми всички казваха "Да си почива в мир" ; "Баща ви беше лош човек" и още и още! Върнах се с 4 години назад. Спомних си как се чуствах тогава. Както точно в този момент,умирах от вътре,болеше ме ужасно много! С Джейк бяхме съсипани едвам стигнахме до гроба. Спомням си,че тогава на около 100 метра имаше още едно погребение. Рекох си - дано този човек да е бил по-добър от баща ми. Тогава видях Клаудия .. беше облечена с черна рокля и високи обувки. След погребението аз останах сама на гроба на татко. Брат ми изпращаше гостите ни. Клаудия дойде и ми подаде ръка да се изправя.
- Здравей! Съжалявамм за ..
тя каза само " татко " .. натъжих се
- Съжалявам искрено знам какво е да загубиш баща. Тук лежи моят баща. ( погледнах в земята )
тя каза с нисък глас .. - Съжалявам,че се срещаме по този начин. Бих искала да се бяхме запознали при други обстоятелства.
- И аз бих искала така. Аз съм Амора! Ти си?
каза,че се казва Клаудия ..

Спомнихме си как на това отвратително място се запознахме. Това беше в ума и на двете. Нещо се криеше зад Амора и мен, защото имахме повече от "общи неща"- мислехме по еднакъв начин, говорехме по еднакъв начин, имахме обща и еднаква съдба.. Просто имаше нещо странно. Може би, защото бяхме хибрди. Аз бях толкова тъжна, че не можех да се изправя на краката си. Боже, и двете се опитвахме да преодолеем болката, но и двете не успявахме. За майките ни не искахме да чуваме, защото може да се каже, че са ни оставили. От толкова много плач очите ни бяха станали кървави. Чуваше се някакъв приглушен звук и беше доста страшно.
- Какво ще кажеш да останем още малко или МНОГО? Както решиш!!

Тя се приближи до мен и ме попита дали иска да останем още малко .. да мила спокойно се виж с баща си. Аз не бързам! Телефона ми звъна беше Джейк ..
- Да? .. Как къде съм? .. При татко,Джей! .. Оф затварям! Много ти здраве. ( разплаках се )
- Не му пукаа .. !! Това ме натъжаваше още повече. Имах безсърдечен брат, бяхме нераздекни .. най-добри приятели! Винаги се подкрепяхме : е къде е сега?
- Ди аз ще се поразходя! .. тръгнах по една пътека и чух още веднъж онзи шум който не мога да опиша! Беше много страннен.
Тръгнах още по-бързо да вървя - побихаме тръпки. Помислих си,че някой върви зад мен .. - Дии? Ти ли си? обърнах се назад,никой нямаше!
- Кой е там? гледах уплашено и се огледах .. в този момент разбрах,че съм се загубила.
- Клаудия? започнах да викам .. никой не ме чуваше! - Офф .. защо ми трябваше да тръгвам на сам?

Нещо странно се случи, след като Джейк се обади на Амора и тя тръгна нанякъде.
-Н-а-к.. - не можах дори да я попитам накъде отива.
Имах дарба, с която чувах адски силно и чух, че Амора ме вика. Аз тръгнах по друга пътека(тогава не знаех, че е друга) и виках "Амораа, Амораа..". Така и двете се загубихме. Аз получавах някакви знаци, които подсказваха, че трябва да спася Амора, защото може скоро да умре. Чу се гръмотевица.
- Аморааа.. Идвам да те спасяя !! Пази сее!!- крещях колкото ми гърло държи...

Бях изплашенаа .. казвах си - Спокойно,дишай!!! Още повече навлизах в дълбоката гора и страха беше още по-голям! - Клаудияяяяя .. виках колкото можем! Но никой не ме чуваше. Ех в този момент най-много ми трябваше Раян. Беше ужасноо,чувах ужасяващи звуци и не знам от къде идваха. Обърнах се и видях,че някакво животно имаше зад мен. - А нее .. Поомощщщщ!! започнах да тичам а животното след мен. - Помощщ !! качих се на едно дърво и там седях с часове...

Поредния знак беше дърво и момиче, качило се на него. Малко по-късно видях едно дърво с тикче и се огледах нагоре. Ето, че видях Амора.
- Амораааа!! Намерих тее!!.. - за секунда се качих и я свалих от дървото.
- Добре ли си, миличката мии!! - прегърнах я и тя заплака..
- Спокойно, всичко е наред.. Милата мии, спокойноо !!
Опитвах се да я успокоя. Как да я успокоя, след като аз бях уплашена до смърт. Боже, това гробище ми стана още по-отвратително.
- Да си ходим !! Колкото по-бързо си идем, толкова по-добре.. Амораа- още се гушкахме и, и двете плачехме.

Ди ме намери .. помогна ми да сляза и ме прегърна силно аз се разплаках,бях уплашена до смърт. Попита ме дали съм добре и се опита да ме успокои. Предложи ми да си вървим .. изобщо не се замислих. - Да,моля те! Нека си вървим .. моля те! Мразя това място! Тръгнахме по пътеката с надеждата,че ще стигнем живи и здрави до главната улица. Молех се на Бога да стигнем там възможно по-бързо. - Искам само да се прибера,Ди. Нищо повече!!

Тя ми каза веднага да тръгваме. Понеже ние, вампирите можем да се движим като светлината, грабнах Амора и за 1 секунда стигнахме до изхода на гробищата.
- Слава богуу.. добре сме.. Амора, накъде? .. В нас ? - майчице, ходеше ми се до тоалетната от страх. Всъщност, от този ден и случка с Амора не се разделяме, освен пред нощта..

Слава Богу,че имах приятелка вампир за 1 секунда бяхме до изхода на гробището .. успокоих се!
- Благодаря ти,приятелко! попитаме къде отиваме .. после предложи да отидем у тях.
- Добре само по-бързо да се махаме от тук! Моля те!!

Тя искаше да се махаме по-бързо. Пак стигнахме за 1 секунда в къщи, но Раян го нямаше.. Веднага отидох в кухнята и направих по 1 чай.
- Чувствай се като у дома си.. - дълго време Амора не отговори..
- Амораа? Амораа??
Обикалях цялата къща, но нея я нямаше.. "Какво направих, как може да съм такава?? Ужасна съмм !!"
Видях, че вратата е открехната, затова я отворих и....

Стигнахме за един миг вкъщата на Ди. Раян го нямаше а беше вече 16 часа след обяд .. но точно в този момент не ми беше до него честно! Не съм си и помислила,че ще го кажа! Ди отиде до кухнята а аз се качих на втория етаж и влезнах в стаята на Раян. Седнах на леглото и както си мислих какво се случи днес съм заспала. Толкова бях уморена. Не ме интересуваше нищо друго освен да се наспя. Завих се и заспах ..

Отворих вратата,но нищо не видях.
- Амораа ?? Къде си?- досетих се, че може да е при брат ми (там не бях потърсила)
Отворих вратата и видях, че се е завила и спи спокойно. Аз я преоблякох и изпрах нейните и моите дрехи. Облякох я с една тениска на брат ми и с едни от моите дънки. После я оставих да си поспи спокойно.. Аз изпих един чай и се качих при нея. Не трябваше да я оставям сама.. Седнах до нея. Нямаше 5 минути и тя се размърда. Сигурно се събуждашее..

Чух шум и се обърнах .. сънувах баща си,бях неспокойна! Отворих очи и видях,че Ди седеше до мен ..
- Ди,извинявай! Заспала съм .. бях много изморена! Видях,че Ди ме е преоблякла...
- Благодаря,че си махнала тези черни дрехи от мен,чувствах се ужасно в тях.

Амора се събуди и ми се извини, че е заспала.
- Глупостии!! Няма страшноо..
После ми бладгодари, че съм махнала черните дрехи от нея.
- За нищоо.. Мила, как си? Имаш ли нужда от нещо...
Леле, колко блеех не е истина.
- Искаш ли чай??

Каза,че няма проблем и че това са глупости! После ме попита дали имам нужда от нещо и ме покани с чаша чай.
- Ди,много ми е лошо! Не искам нищо .. ( затичах се в банята и започнах да повръщам ) след това излязох ..
- Ди,аз се разболявамм .. ( отворих вратата ) - По-добре да си вървя да не стана по-зле! Да най-добре ще е така. Не искам да те притеснявам ..

Тя отиде в банята и повърна. Каза, че не се чувства добре и ще си ходи..
- Да не съм чула. Вкъщи си сама и ще направиш някоя глупостт!! Оставаш и точка. Сега ще ти дам да пиеш едно прахче (ентерол) против повръщане и черно хапче.. Тази вечер ще остнеш, решено е!! Дай да видим температура.. Слава богу- нямашш !!
Зарадвах се, че Ами ще остане, а това да се грижа за нея беше УДОВОЛСТВИЕ за менн..

Каза,че ще ми даде прахче против повръщане. Каза също,че не иска да слуша за прибиране. Особено ако съм сама вкъщи. Беше ми ацки неудобно,защото винаги оставам у тях,а тя дали има и 2 пъти е приспивала в нас... Провери за температура,но за моя радост нямах. Тя ми донесе прахчето и аз го изпих с чая .. подейства ми добре,но и ме приспа. Отново легнах да леглото и заспах. Бях спокойна знае,че съм на сигурно място. Дано Раян не си дойде,защото ще бера спрам,че съм легнала да леглото. Когато леднах си казах тихо "Обичам те,тате" и заспах! Сънувах го как играем с брат ми и се гонехме из красивият ни двор,бях истински щастлива и не исках да се събуждам. Бях щастлива,че съм отново с моят баща.

Амора изпи прахчето и си легна. Усещах голямо притеснение и се обадих на Раян.
- Брат мии, къде си? Защо днес на дойде??
Брат ми отговори, че има неотложна работа и е заминал за Мексико.
- Приятен път и спорна работа!! Чао....
Надявах се да не се прибира, защото Амора трябваше да лежипри мен, а аз ритам по-добре от Бербатов на мача. И аз бях адски изморена и разтроена. Заключих вратата няколко пъти, написах бележка на Амс и легнах на дивана. За един миг бях в петия си сън, в който се целувах с Джейк. Толкова много балнувах, че няма накъде.
- И аз те харесвам, Джеййкк!!

По-едно време се събудих погледах на вън беше тъмно.
- Леле,колко време съм спала? Охх .. главата ми! .. болеше ме много.
Слезнах долу в кухнята,защото бях много жадна. Слизах внимателно без да издавам звук за да не събудя Клаудия! Когато слезнах видях Ди да спи на дивана ...
- Милата! Отидох до нея за да я завия. Завих я и какво да чуя..Ди балнуваше явно говореше за брат ми .. " И аз те харесвам,Джейк "
- Леле,леле .. любов,любов! .. не исках да я будя,защото съниваше страхотен сън.
Отидох до кухнята,взех чаша вода и тръгнах към стаята. Обаче не съм видяла,че има стол пред мен нали гледах да не събудя Ди и се спънах в него .. изпуснах чашата и тя падна на земята. Счупи се ..
- Божеее !!

Докато сънувах този страхотен сън, чувах някакво присъствие. Това беше Амора. Тя беше взела чаша с вода и се спъна в един стол. Тогава те ме оля и чашата падна на земята. Водата ме ошашави затова подскочих като великденски заек. Амора започна да ми се извинява.
- Да не съм ти бог, та да ми се извинявашш!! Просто една чаш---...
Наведох се и я огледах.
- Слава богу, не е на брат ми или на татко, така че всичко е наред.
Беше към 12 през нощта и беше пълнолуние.
- Аморааааааааа.. 12 часа е и е пълнолуниее.. Дай ми бързо гердана - започнах да въя като върколаците. Амора почти веднага ми даде колието, но..

Ди се събуди,започнах да й се извинявам..каза,че няма нищо. Щом не е на брат й или на баща й всичко е наред. Погледнах часовника,беше пълнолуние. Това много ме притесни,защото знаех,че Ди е вампир и чуствах че
ще стане нещо странно. И да винаги се оказвам права,Ди от нищото започна да вие. Каза ми да й донеса гердана,защото само това може да я успокои .. веднага се затичах да й взема колието когато слезнах тъкмо да й го подамм и нещо много странно се случи. Ди изчезна от нищото.
- Но как? бях объркана..
- Диии? Клаудия?? виках,виках ..

Лошото е, че силите на върколака бяха по-силни от търпението и се озовах в гората. Там пих кръв и се успокоих, но ми се прииска още. В горатя имаш човек, който ме видя и аз отидох до него, захапах го и си отидох. Започна лунно затъмнение и отново бях онзи сви, инатлив, нормален човек и се прибрах Амора ме търсеше като муха без главаа.
- Тук съмм, Амора, спокоо.. - имах кръв по зъбите и устата. Амора ме погледна с онзи нейн поглед.
- Уфф, не можах да устоя, бях станала върколак и вампирр.. - Попита ме каква кръв съм пила..
- САМО животинска.- Амора пак ме погледна с онзи поглед..- добре де, добре.. и човешка!!
Ужасс, направих ужасна грешка, но ако се бях сетила по-рано нямаше да е така.
- Амора не се сърди, не съм виновнаа...