Един страховит ден..

Позвъни се на вратата и аз отидох да проверя кой е ..
Дълбоко в мен имах надежда да е Раян,но кой беше?
Беше най-досадното ми същество ..
Отворих вратата и видях,че е Джесика ..
Тя започна с нейните ужасни подмазвачески неща..
След това попита къде са Раян и Клаудия!
- Клаудия е тук, а Раян е на работа. Сега си върви имаме работа за вършене с Ди!
Тя отговори само с едно "Сигурна ли си?"
- За кое да съм сигурна? Не ставай смешна..

Усеща ненавистта в нея.. Хубавото е, че не се усети като казах Мори..
- Миличка, хайде пусни ме!Нищо няма да ти стана.
- Много сладка причека.
Най-ненавиждах нея. Аз обичам Раян. Без да искам казах, шепнейки: "Отговори, ма, тъпачко!"

Каза,че нищо няма да ми стане ако я пусна на влезе. Засмях се ..
- Ако те пусна сега няма да мога да се отърва от теб,миличка!! ...
тя се засмя,бутна ме и влезе .. Започна да вика Клаудия и влезе в кухнята ..
през това време аз излязох и отидох в най-близкия бар ..
- Мартинии!
В този момент влезе едно момче. Дойде до бара и аз го погледнах ... имаше очите на Раян! Той се усмихна ..
- Лелелее ..
той ме попита какво има...
- Не нищо,просто толкова приличате на един мой приятел,че няма до къде!
имаше усмивката на Раян!!

Влязох и започнах да търса Клау. По това време постигнах целта си - Амора се махна.
- Дии!! Мила, къде изчезна? - преправих си гласа на Амора..
За да направя каша отидох при Аморчету. Явно вече беше заместила Раян. Снимах я как се целува с някакво момче.
- О, Мори! Какви ги вършиш? Знаеш ли, че Раян би умрял заради теб. Ако види това-показах снимката-ще се натъжи. Как може да му разбиваш така сърцето? Скоро ще види тази снимка. Помни ми думата!!!

Минаха няколко минути и аз вече до такава степен се бях напила,че няма до къде.
Момчето ме почерпи с две чаши мартинии и аз не можех да му откажа.
Когато изпих последната чаша аз тръгнах към вратата и казах на момчето,че ми беше приятно,но ще трябва да си вървя! Той отвърна,че няма да ме пусне преди да направи това...и ме целуна. Преставях си,че са устните на Раян и просто не можех да се отмъкна от него. В този момент чух гласа на Джесика каза,че тази снимка ще я види Раян и как съм могла да му разбия сърцето ..
- Азз .. !! гледах на долу виновно ..
закле се,че ще мокаже снимката на Раян ..
- Как? Като е мъртав?
разплаках се и излязох на вън

Отново я подразних. Тя каза, че е мъртъв, разстрои се и излезе.
- Аморче! Твоят любим е жив! Просто ти го убиваш когато:
*пушиш
*пиеш
*изневеряваш
Така, че посмисли малко и като се усъзнаеш ми кажи! // **++**

Тя излезе след мен и каза,че е жив аз я погледнах ..
- Ааа?
каза също,че съм го наранявала като му изневерявам,пуша и пия.
- Ол,ще те унищожа разбра ли ме ..
- Мразя теее!! виках колкото можех и тръгнах по една улица а тя тръгна след мен ..
- Не смеййй! Махай се!!

Тя ми се развика. Ядосах се!
- Какво? Искаш да умре, така ли? В момента е при мен. Искам да видя как ще се държиш, но скоро може да забременея!!!!!! Ясна ли съм сега?

Ядоса се .. каза,че Раян е при нея. Можело да забременее ..
- Какво говориш? Ти си болна,миличка!! засмях се ..
- Не знам кой е пияния тука!!
тръгнах,защото не й повярвах ..
тя ме спря и каза,че не се шегува!
- Болнааа!! Къде е? Какво си направила?
тръгнах да си вадя телефона .. мислех да звъна на Клаудия,но тя ми взе телефона и го хвърли.
- Какво правиш,ма!! Веднага ме заведи при Раян,защото не знамм! Сега аз ясна ли съм?

Каза ми веднага да я заведа при Раян.
-Добре, хайде! Тръгни1
Хубавото е, че ми падна натясно. Ще го направя. Може би ще си бъдем приятелки.
- Но..

Каза,че ще ме заведи при него,но завършии само с едно "но"
- Знаех си!! Казваййййй!!

Тя казва да казвам.
- Няма да се държиш лошо с мен и ще се помирим!
Но тя знаеше, че изведнъж може да стана жестока.

Каза,че ще ме заведе при Раян,но да й обещая че ще се помирим ..
- Офааа окей! Айде сега ме заведи при него ..
- Аайдее!! започнах да й викамм..

"Примирихме" се. Започна да ми вика да вървим.
- Добре де, не бързай.
- Айде, кат искаш- Тръгни!!
Трягнахме ппрез един тунел и подадох знак на хората си. Те я заловиха. Тя се оказа точно до Раян.
- Миличките ми те. Мори! Да му покажа ли??
Ето я ДЖЕСИКА. Взех камшика. It's fun time xD

Каза,че като бързам да ходя .. бях сигурна,че нещо е на мислила,но рискувах заради Раян .. Тя е луда и бях сигурна,че не лъже!! Минавахме през някакъв тунел който беше много тъмен и имаше локви.
Обърнах се и видях,че имаше някакви мъже,хванахаме и ме завързаха.
Заведоха ме при Раян! Не можех да повярвам на очите си ..
- Раянннн!
Джесика ме попита дали да покаже на нещо на Раян ..
- Не разбирам!!
Взе камшика и започна да бие Раян ..
- Сприии! Лудааа!!

Амора каза да спра.
- Добре. Ще правя това тогава-разкрачих крака и седнах в Раян. Започнах да го целувам, а той ми отвърна.
- Правиш ме щастлива скъпи!!- продължих и започнах да издава звуци "ах"
Телефонът ми звънна. Бяха хората ми.
- Слушам........- излязох навън.

Не можех да гледам как се мъчи и казах на Джесика да спре ... тя спря и започна да го целува.
Аз си затворих очите и си казах "Спокойно" !!!!!!
тя спря,защото някой й звъна по телефона излезе!
- Мили .. Раян!! Чуваш ли ме ..
милия беше толкова зле ... не знаеше къде се намираше.
- Спокойно... ще се измъкнем!! Ще измисля нещо!
отвързах се с много голям зор .. отвързах и Раян! Започнахме да тичаме, Раян падна не можеше да се държи на краката си .. подрех го на мен и тръгнахме ..
- О,не!!
видях,че Джесика се връща!!
- Ами сега? Офф ..

- Защо? Хванете я вед..- прекъсна връзката и аз почти се върнах в склада, но тогава се обади Клаудия
- Здравей, да не би да искаш да видиш Раян.- след това затворих и се обадих на хората си.
- Алоо! Отговорете ми веднагаааааааааааа!!!!!!!!!!!!
- Слушате ли? Хванете веднага..... Казах да го нашравите.. Не ме интересува.. Чух нещо от сорта на "Хайде, ти можеш" и започнах да се чудя какво става.

Видях,че наближаваше ... по едно време се спря и започна да вика по телефона.
Сигурно говореше с хората си .. Никога не можеше да се справи сама!
В този момент в който видях,че спри веднага отидох до Раян.
- Давайй! Спокойно ще се измъкнем,ще видиш! Обещавам ти,скъпи!
- Хайде ти можешш!!!!

Какво става?- това аз не зная. Джес ме отвлече, а после доведе и гаджето ми. Започна да ме целува и да си призная беше супер. Амора иска да избягаме. Чудя се какво да направя. Може да имам Джесика по всяко време, тъй че избрах Амора.
- Скъпа, зарaди теб! - и тръгнах с нея.

Каза,че заради мен ще тръгне!
- Добре,хайде!! Внимавайй! Тя идва! Ами сега? Какво?
- Виж аз ще й отклоня вниманието а ти през това се обади на Ди и тя да измисли нещо ... става ли?
той се съгласи .. тръгнах към Джесика.
- Ей Джес!!!!
тя вървеше точно срещу мен ..

Амора каза, че ще отплесне Джесика, за да са обада на Клаудия. Звънах на телефона.
- Ало, сестро! Имаме нужда от тебе. Джесика ни отвлече. Използвай колиет-- - затворих, за да не ме фане Джес. Все пак беше секси. И то много...

Свърших с разговора и тръгнах с бързи стъпки към местото където ги бяхме завързали,защото чух странен шум който ме притесняваше! В този момент видях,че Амора вървеше срещу мен,спрях се и дадох знак на хората си .. те ме разбраха! Продължих да вървя .. смеех се!
- Мори,Мори,Мори нека да те поздравя!
тя се усмихна ..
ах колко мразех това момиче,бях готова на всичко само й само да я нараня!! Знаех колко много обича Раян! А и аз ужасно много го обичах! Имах план!
- Мори!! Ще ви пусна,но позволи Раян само една нощ да прекара с мен и повече няма да ви се бъркам в живота!!
тя ме погледна така всякащ ще ми скочи всеки момент .. бях сигурна,че няма да се съгласи,но нека да си опитам късмета ..
какво ли ще правя през тази една нощщ .. ммм само при мисълта настръхвам,че ще мога да бъда с Раян !!
- Еее ?!

Амора и Джесика ме оставиха в къщи. Наранена и сама се чудех какво се бавят толкова. Най-накрая получих обаждане. Беше Раян. С треперещ глас казах:
- Р-раян. Кажии братко.
Той каза, че с Амора са загазили. Каза ми да взема колието и затвори. Взех герданчето и започнах да мисля за Амора, Раян и Джесика. Стигнах до един склад. Видях "хората ми".
- Пуснете ме тук и вържете Джесика!! - те ме послушаха и влязохме. Тичайки стигнах и сгуших силно Раян.. За жалост не видях Амора!!

Тръгнах към Джесика без да ми пука какво ще стане. Тя за малко се спря и пак тръгна срещу мен!
Казах си "Ще се справиш!" "Няма да позволя да ме мачка една глупачка"
Застанах срещу нея и започнах да й се усмихвам гадно.
Тя каза,че ме поздравява и ми даде предложение,че ако пусна Раян да бъде една нощ с нея ще ни пусне и двамата. Погледнах я с такъв поглед който показвам само на брат ми когато ме издразни яко и вече съм готова да му скоча да го бия. Толкова исках да й скоча и да я поставя на мястото,но само чаках какво ще каже. Тя ме попита дали съм съгласна и аз се засмях!
- Ол,чуй ме внимателно. Не ме плашиш! Ти завиждаш!!
тя се засмя ..
- Точно така ти ми завиждаш,защото Раян е мой а не е твой!!
аз се засмях ..
Тя ми отвърна с един шамар..
засмях се нищо,че ме болеше ..
- И баба може такаа!! и аз я одарих,след това я ритнах и започнах да я скуба..
тя започна да пищи и крещи ..
- Айде сега да те видим!! нейните хора се затичаха да я спасяват .. мен ме дръпнаха на страни и аз паднах на земята ..
- Ще те унищожааа! виках колкото можех ..
- Раян е мойй!! .. тя се доближи до мен и ме одари още един път .. аз станах,но един от хората й ме задържага тя се доближи до мен и ми каза,че Раян е спал с нея ...
я
- Не вярвам!
тя отвърна само с едно "Попитай него" .. и пак ме удари!