Един страховит ден..

Тръгнах да излизам, но нещо ме спря .. беше Раян не можех да повярвам на очите си! Той каза,че е тук за да бъде с мен и ме целуна аз продължавах да го гледам като призрак ... след това каза, да танцуваме!
- Стой,стой, малко! Ти какво правиш тук? - попитах го
- Как така толкова бързо се оправи? ..
Той ми каза само да не го разпитвам и да вървим да танцуваме .. много странно се държеше какво му имаше .. дане е защото беше отвлечен,блъснат от кола и какво ли още не му се беше случило .. През това време видях Клаудия да влиза през вратата .. аз се затичах до нея ..

Бях много изморен, бях готов да си лягам когато телефона ми звъна, беше Клаудия. Попитаме дали искам да излезем за час-два. Аз се съгласих и се разбрахме да пийнем по нещо в любимият ми бар. Когато влязох в бара видях сестра ми да се разправа нещо с Клаудия. Аз седнах на най-близката маса и си поръчах една студена бира. Клаудия ме видя и дойде до мен аз се изправих и тя ми каза, че трябва да ми каже нещо, а аз се усмихнах. Тя беше готова да проговори, но каза само, че не може. Не я разбрах, тя тръгна да си върви, но аз я хванах за ръката й я спрях.
- Какво искаш да ми кажеш? - видях, че съм я хванал за ръката, стана ми неудобно и я пуснах
- Нещо важно трябва да е, нали? С какво е свързано - седнах на стола й посочих другия стол в знак, че трябва да седне. Клаудия седна, но в продължение на 5 минути само се гледахме.
- Виж, ако няма какво друго да ми кажеш.. аз се махам. Имах достатъчно труден ден. - Ди се учуди. Видях, че Амора тръгна към нас
- Ох, страхотна сега ще дойде отново да се кара ... - казах си тихо аз
Амора застана до мен и погледна в Клаудия.
- Какво ти става, Джейк? - започна Амора
- Не виждаш ли .. или си сляп! - Клаудия стана и й каза да спре, но до колкото виждах Амора нямаше намерение да спира ..
- Ти .. - започна отново сестра ми
Тогава Клаудия стана, само се усмихна през сълзи и отиде до бара, където седеше Раян .. аз само я гледам как се отделичаваше и погледнах с ненавист в сестра ми.
- Какво направи? - попитах я аз
- Не, ти какво направи!
....................

Джейк дойде, но видях студеното му държание и затова се отказах да му призная. Амора се появи и аз се махнах. Отидох при братчето ми.
- Защо не изпитва същото.. Кажи ми, какво да направя.
Той ми отвърна, че се чете в очите му и той ме харесва, но просто му се е струпало много.
- Значи да отида и да му призная.
Раян кимна с глава в знак на съгласие.
- Благодаряя!! - гушнах го.- Един съвет с Морс,, Карай по-полека!! Отивам..
Стигнах до масата на Джейк.
- Мор, ще ни оставиш ли за малко? - тя кимна и се отдръпна.
- Джейк, няма да ти преча на работата, но искам да знаеш, че ..
Джейк ме прекъсна..

Говорехме с Амора .. по едно време забелязах, че Ди се връща отново.
- Ами, изчезвай! - погледнах я
Ди помоли Амора да ни устави насаме и тя ни устави. Тръгна към бара, обърна се отново към мен и само ми кимна в знак, че трябва да го направя! Клаудия тръгна да ми казва нещо, но аз я спрях ..
- Виж, извинявай за преди малко. Напоследък ми се струва всичко на главата. Знаеш, не е лесно с по-малка сестра.
Клаудия кимна и се усмихна ..
- Но .. искам да знаеш, че си много специално момиче, Ди. И не искам да те загубя за нищо на света. Знаеш, че не ме бива в приказките, но ще се опитам - засмях се и продължих
- Ъмм, това го гледах в един филм .. - хванах я за ръката и погледнах отново към Амора, след това погледнах Раян той гледаше към нас и само ми кимна. Аз му се усмихнах и погледнах в очите на Клаудия.
- Ъм, искам да ти кажа само едно .. и това е, че.. - не успях да довърша, Клаудия ме целуна
- Но, това трябваше аз да го направя! - рекох аз като отново я целунах. Всички ни гледаха и ни се радваха.

Джейк започна да говори и просто го усетих, че и той изпитва същото,, Целунах го, но той каза, че е трябвало той да го направи.. Не му позволих да довърши мисълта и го целунах отново.. Всички бяха втернчени в нас. Срамувах се, но бях щастлива.
- Джейк, да се махаме от тук. Не искам да ни гледат. Да бъдем само двамата.
Хвана ме за ръката дръпна ме и на излизане той ме гушна и така вървяхме по цялата улица..
БЯХ ЩАСТЛИВА, МНОГО ЩАСТЛИВА

Стоях на 100 метра от влюбените гълъбчета и се любувах. Брат ми направи това, което му бях казала. Да, направи го.. още не можех да повярвам, след това Ди и Джейк си тръгнаха от бара дори без да погледнат назад. Бях щастлива, че двамата се събраха, защото знаех колко им беше трудно да са далеч един от друг. Погледнах към бара където седеше Раян, видях го, че седеше сам и едно момиче отиде до него. Започнаха да говорят, той флиртуваше пред мен.
- Сега ще види тази коя е Амора.. - тръгнах към тях
- Да ви почерпа, ти мила какво ще желаеш? - обърнах се към червенокосото момиче
- Не, не се тревожи, този сладур тук ми поръча питие. - гледаше влюбено в Раян
- По някаква случайност, този сладур тук е моят приятел, така че си пий питието някъде другаде. - повиших и тон, а тя само се изправи и се усмихна гадно ..
- Ама не ме ли чу, или какво? - обърнах се към Раян, а той явно се забавляваше на случилото се ..
- Знаеш ли? - казах на момичето
- Твой е .. това не е онзи Раян! - погледнах в Раян, а той само ме гледаше с празният си поглед.
- Отивам си .. - тръгнах към вратата и се качих в едно такси

Сестра ми ме послуша. Тя си оправи живота. Но аз ?! Амора ме отбягваше, затова реших да се отдам на всяка ку**а, предложила ми се. Ето, че се появи. Но тогава Амора започна да се каза с нея. Тя се отказа от мен.
Отново?!
Тя избяга и каза, че аз на съм Раян. Тогава трябваше аз да съм първи.
- Амора! Почакай!!!
Настигнах я.
- Amore mio- значи любов моя. Като името ти! Това си ти за мен! Затова аз съм жив, заради теб! Ако не ме обичаш-кажи го! Но моето сърце бие за твоето!!
Паднах на колене.
- Обичам те, Амора! Ще бъдеш ли моето момиче ЗАВИНАГИ ?!
Една сълзиа се стече по бузата ми.
- Чу ли ?

Излязох много разстроена. Раян ме настигна и отново ми се обясни в любов.
- Ох .. мога ли да откажа на такъв сладур? - усмихнах се аз и се засмях .. след това й той.
Раян ме целуна по бузата и ме хвана през кръста, след това тръгнахме по дългата улица. Аз го погледнах ..
- Къде отиваме, сега? - попитах го аз като се усмихнах дяволито ,,
- Леле, видя ли сестра ти и брат ми .. колко бяха сладки нали?
- Да, бог знае къде са сега и .. - засмя се Раян
- Шшт.. колко си лош и сладък! - стисках го за бузата.

Whew. Тя ми отвърна с очакваното. Целунах я по бузата и я увих ръце около кръста й. Говорихме си.
- Да, бог знае къде са сега и ...- засмях се, но тя ме прекъсна. Каза, че съм много сладък и лош ;P.
-RAWRR!!
Тогава я грабнах и я целунах много страстно.
- Уоу, Раян! - отвърна тя и продължи целувката.
Отново бях на седмото небе, но след това се засякохме с семейство Къртис.
- Амора, обърни се. - побутнах я. - Не искам да ги засичаме!

Излязох от вкъщи, защото ми беше много скучно. Цял ден само лежах и гледах телевизия. По-късно се прибра сестра ми Джесика. С нея много,много не се разбирахме, но .. каза, че ще излиза да пийне нещо и аз я попитах дали ще мога да дойда с нея. Тя се съгласи. Отидохме в най-близкия бар, пихме и се смяхме. След това видяхме, че става късно и си тръгнахме. Тогава забелязахме Раян и Амора ...
- Пак са заедно, Джесика! - рекох на сестра си като ги наблюдавах
- Хайде да си вървим .. не искам да се срещам с тях.
- Не .. нека се позабавляваме с тях и без това е много скучно с теб - рече Джесика и тръгна срещу Раян и Амора
- Не мога да ги гледам заедно .. - рекох си тихо аз и последвах сестра си

Уфф.. Излязох с брат си! Тоя скучен идиот. Отидохме в един бар и навръщане видяхме Рамора. Брат ми ревнуваше и държеше да се махнем, но аз го убедих да идем.
- Я виж ти, братко! Влюбени гълъбчета.
Брат ми, отново не схванал, отвърна* Къде, трябва да ги снимам.
- Ето го- Рамора. Много сте сладки Хаха. Пак ли се обвяснихте в любов.
Амора понечи да ми удари шамар.
- Скъпа, не тук!- гушнах я.

Раян ме бутна да минем по друг път, за да не се засечем с глупавата Джесика и нейният брат Диего. Трябва да призная, че преди да се запозная с Раян бях влюбена в него.
- Не, скъпи! - рекох аз, хванах го за ръката и тръгнахме срещу тях.
- Но какво правиш,Амора. Не искам проблеми,мила. - отвърна ми той
Срещнахме се, тя ни спря и започна да говори отново с нейният дразнещ глас. Тръгнах да й забия един, но тогава тя ми хвана ръката и ме прегърна каза, че не бива на улицата.
- Ох, милата .. довела си и малко братче да те пази - замигах с очи
- Мнее .. глупака още е лудо влюбен в теб! - рече тя, а на Диего му стана неудобно и си кръстоса ръцете, сякаш всеки момент ще се скара като майка на малко детенце.
- Не я слушай, Амора! - рече ми Диего като поглеждаше ту към мен, ту към Раян
- Пфф .. - изпъшка Джесика и тръгна към Раян
- А ти миличък .. - Джесика го докосна по лицето
- Сприи! - отдръпна се Раян и я бутна
- Я виж кои са тук .. новата двойка! - посочи Джесика към брат ми и Ди
- Хайде да си вървим не искам проблеми, Джеси! - Диего забута Джесика, а тя само се обърна и се усмихна
- Глупачка .. - рекох аз
- Ето тръгна си, спокойно! - рече Раян и тръгна към Джейк
- Ей,мила! - отидох до Ди и я прегърнах силно